***
Всички сме еднакви в началото.
Плач, с който заявяваме,
че тепърва предстоим в света.
Всички сме еднакви после.
Плът, за която да се хванем,
когато мислим, че ще се спасим.
Всички сме еднакви и накрая.
Прах, който да хвърляме в очите
на онези, идващи след нас.
Прочете още от Боряна Богданова тук.