До теб
Понякога отлагам малко тъмнината зад очите си,
подпирам миглите с топлината на дъха ти,
не мърда нито белегът и нито път нататък ме интересува,
всичко на света е в пръстите ми, не заспивам,
за да чувам по-добре в кой от твоите сънища ме има.
Използвам най-уязвимото ти време
да слушам как потъваш, колко си далече.
Времето, в което те обичам, е
по-тихо от това не бих могъл.
Прочетете още от Боряна Богданова тук.