на балкона
лято, обед, ти
отдясно листата си говорят за някой, когото не познаваш
отгоре самолет препречва за секунда пътя на деня
отдолу радиото се смее и усещаш аромат на супа
мирише на родител и на нещо като детство
а отляво сърцето продължава да работи
един ден само то ще остане и ще помни
това чувство да си се върнал
но всъщност да не си
прибираш се, затваряш вратата под носа на слънцето
отвътре ти се струва тъмно
Прочете още от Боряна Богданова тук.