окончателно
тялото забравя бързо
вместо спомен имаш синина
заради ръб който вече не познаваш
ръцете хващат въздуха
където е била дръжката на гардероба
а сенките под бреговете на очите ти са чужди
в едно и също огледало
знаеш че във всяка част на този дом си страдал
но и не по-малко си обичал
ти се връщаш не за да останеш
а за доказателство че си живял
миналото ти е вече тясно
и като негов гост допускаш
тънък спомен да премине покрай теб
без чудовищно да се страхуваш
всичко е напълно окончателно
особено човекът който някога си бил
Прочетете още от Боряна Богданова тук.