***
Онова, което е било, винаги е повече,
отколкото си спомняме.
Ако съм забравила за лятото –
горещ език, залепнал върху времето,
което имахме да се обичаме,
значи не сме се обичали достатъчно.
Ако още ме боли в средата на живота малко вляво,
като камъче в пета или залък в гърло на раздяла,
значи краят вече е преминал.
Тръгването ни един от друг е отхапало парче
от цялата ми вечност и си останал като поглед
в погледа ми, който постоянно да боде.
Ако те помня като всичко в мен
и като свят, от който да не падна,
какво повече може да си бил?
Прочете още от Боряна Богданова тук.