Поетите
Разликата между тях и нас е
в няколко погледа нагоре.
Те са разпръснати високо и живеят
като черни точки по лицето на света.
Не са ято и вече не е – още не е лято.
Зимата се отразява във окото,
което бяло гледа облака.
Пролетта е в ъгъла на хоризонта
и ще изгрее през крилата им.
Те са птици, които никога не падат
освен ако не ги застрелят.
Същите са като истинските,
но понякога го правят и сами –
скачат от небето в него
или в разстоянието до долу,
но така и не стигат до земята.
Потънали са в посипаните облаци
и небето цялото ги е поело.
Поети са – поемат болката.
Живеят и като са мъртви.
Прочете още от Боряна Богданова тук.