сто-лични хапки
точно в центъра на София
седях в едно кафе отворено наскоро
и предъвквах със затворени очи
онова което се е случвало
което още мога да си спомня
от раждането ми наопаки
до когато кракът ми върху другия
подпира плочките поставени накриво
до момента точно на сега
и стана хомогенна топка
от всичко което някога съм преживяла
между зъбите ми се заклещваше
онова което така и не можах
преглътнах я и вас със нея
а другите остатъци оставих
скришом после да извадя за десерт
Прочете още от Боряна Богданова тук.