***
Ти си във всички хора,
които някога съм срещала.
Отрязък от небе в нечие око,
подобен жест с ръцете, като плачеш,
и щастие, еднакво с това на чуждия живот.
Виждам те в белите коси на всеки непознат,
но си различен като болезнената истина:
ти си тук да ми напомняш,
че никога не ни достига време
да се обичаме достатъчно.
Прочете още от Боряна Богданова тук.