Тази история е подходяща за хипохондрици
– Има авитаминоза, ще ми я водите всеки ден за системни вливания.
– Не, вижте сега, ние утре заминаваме за море, няма как.
– Можете да я оставите на хотел тук, престоят е 65 лв. на ден и включва всички необходими консумативи, лекарства и манипулации.
– Няма начин.
– Господине, длъжен съм да Ви предупредя, че ако я оставите в това състояние, може да не я намерите жива.
– Тогава такъв и бил късметът.
В колата обратно към вкъщи, жена му му се примолила:
– Ами брат ти? Осем години я гледа!
– Брат ми ако иска сам да си я води на вливания. Ти остави резервацията за хотела – да кажем, че ще я отменя. Представяш ли си как всеки ден след работа се прибирам до вкъщи, взимам костенурка, карам я до другия край на града и после я връщам?! В най-голямото задръстване. И без друго ми е писнало да и сменям водата и да мия миризливия аквариум.
На следващия следобед двамата вече пътували за Гърция в кола с развален климатик. В краката на жената се клатушкала кофата с вода, в която се вози авитаминозната костенурката. Такава жега било, че водата в кофата се нагорещявала през половин час и спирали на всяка бензиностанция да я сменят.
Стигнали границата. Костенурката нямала паспорт, щели да ги върнат. Мъжът излял водата от кофата, хвърлил я в багажника, а тя минала полицейската проверка в джоба на якето му, гък не издала. В Гърция мъжът и жената решили, че ще се разделят, разбира се никой не искал да вземе костенурката. Но как да я оставиш ей така в морето – тя е речна костенурка, при това в незавидно здравословно състояние. Жената се прибрала в София със самолет, а мъжът с колата, затова той взел костенурката и я прекарал през границата по познатата схема. В София я дал на майка си, заедно аквариума за осемстотин лева, като подарък за рождения ден.
От онова пътуване са минали двайсет и една години. Костенурката смени още трима собственици, събуди се от зимен сън след най-студената зима в историята и оцеля след голямото земетресение, когато една по-голяма вълна я изхвърли на свобода. Известно време след това новите и собственици продължиха да слагат храна в аквариума и забелязаха отсъствието ѝ едва след седмица, когато тръгнаха да сменят водата.
Прочете и „Как пропуснах пролетния карнавал в Ница” от Боряна Нейкова.