Мора
Метафората е дървосекач
в градината на залеза.
И ето
(защото
вече слаби
са ръцете ми,
не мога да извия
тъй хлъзгавия врат на болката,
да я превърна в простичка материя
за най-изисканото блюдо на трапезата –
гурме сте вий, приятели,
любими братя канибали):
тъй както вълчи вой
за глутница,
разливаш се в нощта
ти, моя болко, болчице,
защото слаби са
ушите ни.
Метафората е метач,
в хамбарите на глухите…
из „Маргьорит (и други регистри)“
Прочетете още от Валентин Дишев тук.