Валентин Дишев

Валентин Дишев е поет, издател, визуален артист, преподавател по рефлексивна хуманитаристика, журналист. Роден е на 7-ми май 1962 г. в гр. Благоевград. Завършва „Философия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а след това и специализация, и докторантура по философия в същия университет.
Заместник-главен редактор на сп. „Критика и Хуманизъм“ от създаването му и до 1994 г., главен редактор на „Годишник на Центъра за критически изследвания и хуманитарно знание“. Хоноруван асистент в катедра „Философия“ при „Философски факултет“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и в катедра „Етнология и социология“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 2002 г. работи като редактор в БНР – Радио Благоевград, а от октомври 2012 г. отново преподава в ПУ „Паисий Хилендарски“ (катедра „Социология и науки за човека“). От ноември 2017 г. е главен редактор на издателство „Панорама“ (при Съюза на преводачите в България).
Валентин Дишев е създател, главен редактор и собственик на онлайн списанията „Dictum“ и „Кръстопът“, които постепенно се превръщат в едни от влиятелните медии за съвременна българска литература. Паралелно с работата си по електронните издания (и издателската си дейност) води предавания в БНР – Радио Благоевград. През 2013 г. за „Страници“ – седмично обзорно предаване за събитията в литературата и литературата като събитие – е удостоен с Националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в категория „Представяне на българската книга“.
Дишев е съосновател и лектор в Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“.
Публикувал е специализираните си текстове в сп. „Социологически преглед“, „Философска панорама“, „Младеж и общество“, „Критика и хуманизъм“, а през 1991 г. есето му „Homo Liber“ е издадено като самостоятелна книга.
Поетичните му текстове са публикувани в списанията „Съвременник“, „Море“, „Пламък“, „Глоси“, вестниците „Литературен вестник“, „Новият Пулс“, „Антимовски хан“, „Компас“ и в много други печатни и електронни издания.
През 2006–7 г. публикува „Журналистът“ (междужанров експеримент) и проекта „Четири“, издаден в четири поетични книги: „Квадриги“, „Кап(ища)“, „Квадрати“, „Послесловия“. Следват „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“ (2010), „С – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ (2010 г., в съавторство с Левена Филчева), „Ортелий“ (2011), „Маргьорит (и други регистри)“ (2013) и „Тиха книга“ (2014). През септември 2014 г. трите последни книги са преиздадени в прередактиран и допълнен вариант, вписани в трилогията „Тезей“. Следва диптиха „Деиксис“, получил се след обединяването на последните му две поетически книги: „Покрив (и други основания)“ от 2017 г. и „И го живея“ от 2016 г.
Носител е на национални награди, последната от които: Национална награда за поезия „Иван Николов“ (2017 г.) за книгата „И го живея“. Бил е член на жури на някои от най-значимите национални награди за литература.
Негови текстове са превеждани и публикувани на английски, руски, словенски, сръбски, македонски език.
Поставя самостоятелни изложби с фотографии и картини, участва и в общи. През 2017 г. художествените му творби водят до появата и на „Екфразис“ (съвместно с Георги Гаврилов).