ПЪТЯТ СЛЕД БОГА
… в това, що Бог за мене е решил,
не виждам просто смисъл да му преча,
ще бъда мравка, птица през април,
дърво и вятър – всичко! – щом понеча,
три шепи блага ручейна вода
за друмник, в маранята каталясал,
ще си развявам бялата брада
по знайните маршрути на Атласа,
летях през най-красивата съдба! –
да дишам на земята два-три мига –
хлапето с малка свирка от върба,
мъж! – пял в дует със лятната авлига,
синчец и мак в девойчини коси,
и шмугнала се в подмола пъстърва,
и – ако Бог реши да ме спаси? –
за обичта стократно ще му върна! –
стишено птиче скътал съм на гръд,
със него ще ви пеем всяка вечер,
когато тръгна някой ден на път,
а – щом е път след Господа, е вечен.
Прочетете още от Валери Станков тук.