24 ДЕКЕМВРИ
…
Мъртвите животни по пътя. Лентата.
И в огледалото за задно виждане:
натрупани в облаци километри сняг.
Майка ми е звъняла 3 пъти –
не се обаждам.
Един килнат стълб в далечината
отново ми е отечество.
…
Аз търся твоя студ.
Отбивам колата. Пушек над нивите.
Преди да продължа, обръщам камък:
тук трябваше да има спасение, но виждам
само своите чувства:
малки безобидни чудовища
с хитинови брони, с къси крайници,
които панически бягат от светлината.
…
Ще се хвърля от моста (не се хвърлям).
Ще се хвърля от моста (не се). Смрачава се.
Лентата. 60 км/ч. Така е етично.
Вашите двигатели
са твърде мощни. И оскърбяват.
Майка ми отново звъни. Не помръдвам.
А луната има бели дробове на пушач.
…
Две коли са размазани. Отбивам отново.
Взирам се в тъмното. Стържа.
Моят страх е излъскана кост на мамут:
щръкнал е в тъмното. Чак сега се обаждам.
– Да, добре съм,
но наистина няма да успея за тази вечеря:
трябва да започнете без мен.
……………………………………………….И се качвам в
линейка: при един напълно непознат умиращ.
Още от Васил Балев ще намерите тук.