Виолета Златарева и Веска Чучкова са родени и израснали в гр. Велинград, където завършват средното си образование, получавайки редица отличия. Срещат се едва когато са приети в СУ, специалност „Българска филология“. Малко след като напускат учебното заведение, създават фейсбук страницата „А Лиса“, която бързо добива популярност сред четящи от всички възрасти. Фотографиите на Веска и стиховете на Виолета се допълват, взаимопричиняват и се опитват да покажат приказното в ежедневието ни, макар то често да носи дрехите на грозотата и прозаичното. Съавтори са на няколко творби, написани в проза и на проекти, чието осъществяване предстои.
Когато всеки ден се будиш в мъгла от неистини,
онзи лъч на човечност ти се вижда убийствен.
Колко дни се броят сами и измислят се,
само и само да не бъдат единствени.
Сервирай ми чая, с малко отрова.
С много мед и лимон ще разбъркам усърдно,
за да вярвам сама, че отивам към гроба,
че само изгаря проклетото гърло.
Когато погна заека – знам къде отивам.
Когато ме подгонят демоните – никак.
Къде да падна, че да се наспивам,
преди кошмарите да ме извикат.
Студено е, но не защото идва зима
и не защото по-студен е този край.
Не искам вече нищичко да имам.
Сипи ми чай. Сипи ми чай…
Прочетете още от Виолета Златарева:
„Дишай“.