Влада Урошевич (1934) – поет, белетрист, есеист, преводач, литературен и художествен критик, съставител на антологии, едно от най-изтъкнатите, представителни имена на съвременната македонска литература и един от най-видните поети на Източна Европа. Роден е в Скопие. Завършил е Философския факултет в Университета в Скопие. Бил е редактор в Телевизия Скопие и сп. „Разгледи“. Дългогодишен професор по сравнителна литература в Скопския университет. Академик – член на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ), член-кореспондент на международната „Академия Маларме“ в Париж, редовен член на Европейската поетическа академия в Люксембург и член-кореспондент на Сръбската академия на науките и изкуствата. Член е на Македонския ПЕН-център и на Дружеството на писателите на РС Македония.
На македонската литературна сцена се появява през 1954 г. През 1959 г. публикува своята първа книга – стихосбирката „Един друг град“. Следват многобройни книги от различни жанрове: двайсетина поетически книги, седем – с критика и есета, шест романа, три сборника с разкази, две книги със записки и пътеписи, две книги за живописта. Цялото му многообразно литературно творчество е издадено в десет тома с избрани произведения (2004 и 2005).
Носител е на редица престижни национални и международни награди, между които и правителствената награда на Р Франция „Кавалер на Ордена на изкуството и литературата” (1987 г.). Превеждан е на много езици в света, както в отделни книги, така и в многобройни литературни издания. Той самият е активен преводач, предимно от френски – превел е най-значимите френски поети от 19 и 20 в. Съставител е на многобройни антологии. През 1969 г. е преводач (заедно с Десанка Максимович, превела Е. Багряна) от български на сръбски език на антологията „Българска поезия на ХХ век“, която излиза в бивша Югославия, в Библиотека „Орфей“ на едно от най-реномираните издателства в Белград – „Нолит“, под редакцията на големия сръбски поет Васко Попа.
В България до сега са издадени две негови поетически книги – „Поезия“, в превод на Кирил Кадийски („Нов Златорог”, 2006) и „Митология на съня”, избрани стихотворения, в превод на Роман Кисьов („Ерго”, 2013), както и романът му „Невестата на змея“ (прев. Мариян Петров, „Изида“, 2016).
Предложените тук стихотворения са от последната (засега) поетическа книга на Влада Урошевич „Безразборна лаборатория“ („Магор“, Скопие, 2019) и се публикуват за пръв път.
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ЛЯТОТО
Лишено е от святост святото.
Пада долу онова, което горе е било.
Руши се храмът на лятото.
В сухата трева
се изтъркулва
последният орех.
Стълбът, поддържал купола, се е пропукал.
В изпотрошените стъкла угасва блясъкът.
Празничният вход е целият в лиана.
Не помага никаква наука:
мазилката, която е държала сводовете,
е само рохка смес от вар и пясък.
Приземеността завладява.
Необичайното става обичайно.
Много неща са забавни, но нищо не радва.
Изглежда, съвсем логично е,
че от ден на ден
все повече застудява.
Не учудва вече чудото.
Не опияняват, както някога, вината.
Над разкоша се издига оскъдното.
Не, не ни лъже слухът:
престанала е да звъни светлината.
Къде отиде лятото?
И кой във глината
отново дух ще вдъхне?
ПОЕТ
Потребен е, а дори и необходим,
като чадър за слънце на Антарктика,
като молец в кабинет с географски карти.
Полезен е,
като паяк в операционна зала,
като брониран рицар в магазин за огледала.
Хайде, опитай се
да оспориш неговата роля,
докато той се държи
като телескоп във филхармония,
като кларинет в обсерватория.
В никое време,
в мрачна стая
той винаги отново ролята си пробва:
да бъде създател на азбуката,
с която е написана книгата, от която науката
доказва, че той е владетел на Бъркотия.
ГРОБЪТ НА ПОЕТА-СКИТНИК
Гробът на поета-скитник няма никакъв белег.
Кълвачът напразно точките и удивителните чука.
Лястовиците повличат нещо със своя полет.
Мравките-просветители съставят азбука.
Мъхът по камъка слага препинателни знаци.
На обед по белите полета дописва нещо чучулигата.
Привечер прилепите правят корекции.
Но няма кой да я състави книгата.
КНИГА СЪС СТИХОВЕ
В стаята, където читателката спи,
над книгата свети лампа, която някой отдавна ѝ е подарил,
а зелен паяк между стихове се крие.
В избата, където в книгата е впит
печатът на мухъла и влагата цари,
зелен паяк между стихове се крие.
В купищата смет, където всичко гние,
кърт безписмен в книгата се пули,
а зелен паяк между стихове се крие.
* * *
В земята вече книгата се крие
между корените, червеите и римските парѝ.
А зелен паяк търси нова читателка, която спи.
КЪЩА И НОЩ
Къща, в която жителите спят:
самотна в поле, сред ожънато жито.
В топлата земя къртиците рият.
Леш на еж гние в канала плитък.
В прахта следа от малки стъпки ляга.
В топлата земя къртиците рият.
Основите на къщата са разяждани от влага.
Самотни псета в далечината вият.
Полето се ежи от ветровете свежи.
В топлата земя къртиците рият.
Тежестта на къщата върху жителите лежи
и те сънуват, че във гроба спят.
КОННИЦИ
От бронз са конниците, от бронз са и конете.
Трополят по улиците нощно време.
Отровно-зелени са под бронза на мълниите.
Бронзови юзди, бронзово стреме.
Пият бронзово вино от бронзови чаши.
От бронзови чинии ядат бронзови каши.
Бронзово жито мелят за тях бронзовите мелници.
Техните коне пасат бронзови тревички.
Те са твърдите господари, а ние – така крехкички –
само сме техни безпомощни пленници.
ТРИ ЖЕНИ И КЪЛВАЧ
Три жени седят, златна вълна предат.
Не е златна, казва едната.
Не е вълна, казва другата.
А оная, третата?
Тя е хърбава и стара.
Никакъв скрит смисъл – казва – не трябва тук да търсиш.
Кълвач лети в гората.
Прави един, прави два, прави три кръга.
Изведнъж го няма – някъде се е скрил.
Седят. Жени. Три.
МЕТАФИЗИКА
Там горе
в пустата каменоломна
където луната
посребрява камънака
всяка нощ някой упорито се опитва
да запали мотора
на един камион
който отдавна вече
има спукани гуми
върху смачкани колела.
БЕЗВРЕМИЕ
В топлата омая
дреме малката железопътна гара
накрая на града.
Всичко е забавено като насън.
Големият часовник
не работи: стрелките
показват пет часа
от някой друг следобед.
Влачейки след себе си
грозна розова опашка
един дебел плъх минава
от първия на втория коловоз
без да се крие.
На перона
единствената пътничка
пита
не много чистата щерка на началника на гарата
кога ще дойде влакът.
„Малко по-късно“,
отвръща тя.
„Сега баща ми спи.“
ARCANA*
Отломки от събития
без смисъл и без причина;
като да четеш писмо,
но без ни един ясен знак;
дим в далечината; край последните къщи на града –
пресъхнала чешма, а до нея –
следи в снега. Гарван, който се мъчи
да каже: „Грак!“
В пусто поле – надпис
върху наполовина рухнал зид:
„Обичам те“, после нещо надраскано
и „обичам те“, отново. Всичко е празно: обувка
до релси; захвърлено
ръждясало легло; скъсано палто
с един изгорен ръкав;
дупка започната – кой знае защо? –
след това оставена така
в подножието на голия рид.
_____
* загадка, мистерия (б. прев.)
Претворил от македонски: Роман Кисьов