В ПОЛЕТ
На 8000 и нещо метра един пианист
репетира с пръсти концерт на Шопен
по въображаеми клавиши. Доверява ми, че
често свири така, „на сухо“. Между две
летища. Преди да седне на Steinway & Sons,
с оркестър, подготвен като ягуар в засада.
А ти кога пишеш? Пишеш ли „на сухо“,
без хартия? – пита ме той докато спокойно
репетира следващата част в адажио.
Пиша в полет – отговарям – когато чакаме да
полетим и докато летим, когато самолетът се
тресе, сякаш се движи по паваж. Когато майките
кърмят бебетата, за да не ги болят ушите
при издигането на самолета. Или когато
ръкопляскаме на пилота за успешното
кацане. Пиша „на сухо“ дори когато
разбирам, че съм взел много сходен,
но все пак чужд куфар.
А кога записваш стиховете? –
пита ме той докато репетира своя коз
за бис на утрешния концерт.
Също, в полет – казвам – между две ненадейни
излитания и принудителни кацания във
живота. Когато нямам колан за
спасение. Когато не ме стягат премного
раменете от ежедневните задачи. Когато
пръстите ме тормозят с непоносима
болка от премного незаписани стихове
и редове. Когато намеря писалка и хартия.
Когато разбирам, че всичко друго може да почака
и че животът си тече независимо от мен
(и ще продължи да тече и след мен)… Докато
слуша моя небрежен отговор, той репетира
и втория бис. И въпреки че свири „на сухо“, аз чувам
акордите, заедно със звуците от кацането
и ръкопляскането на останалите пътници.
Превод: Роман Кисьов
Прочетете още от Владимир Мартиновски тук.