Владимир Шумелов за „В печалния хан на дните“ на Мартин К. Илиев

Думи за поетическата книга на Мартин К. Илиев „В печалния хан на дните“

Първият атестат за книгата е наградата на ръкописа на националния конкурс за поезия в Ст. Загора „Веселин Ханчев“ през 2018 г. В резултат тя се появява като книжно тяло от престижното издателство „Жанет 45“ през 2019 г. (редактор ВБВ, коректор Станислава Станоева и оформление и предпечат – Иво Рафаилов), със съдействието на Община Стара Загора. И един втори атестат – номинация в категория „Дебют“ на литературните награди „Перото“ и Националния център на книгата – 2020 г.
Мартин К. Илиев е роден през 1994 г. в Русе, следва специалността „Българска филология“ в Софийския университет, има публикации в авторитетни периодични издания, печелил е редица национални награди. Един, бих казал, напълно убедителен и логичен дебют на книжния пазар на поезия в България (ако такъв наистина съществува).
Камелия Спасова от „Литературен вестник“ отбелязва книгата като дебют за 2019 г. с много добри думи, между които: „Илиев има памет за тихите ни поети и умее да удържа изяществото на формата. Дебют, която е намерил своя глас, следва го без наивност и излишен патос“. Дебют, който е подкрепен отлично от автора, медийно и логистично в пътя си към читателите на поезия.
Стихосбирката обединява 49 стихотворения в 6 номерирани цикъла: 1. Град в равнината. 2. Описания на вида. 3. Седем вятъра, два папагала. 4. Държави на утешението. 5. Обявяване на войната. 6. Примери за упование.
Модерна поезия, за която сам авторът в едно интервю казва: „Да облечеш с думи нещо, което не се поддава лесно на образност, е ядката на заниманията с поезия. Подобни хрумки те зареждат с удоволствието си от наричане“. Да добавим, че това е поезия, в които съжителстват и се допълват сетивно музика и зрение, минало и бъдеще, онтология и метафизика. И все пак най-важното са думите, езикът. Може затова в почти описателния финал на тази стихосбирка „Изнамиране“ неслучайно важните думи като „Жал“, „Вина“, „Обезсърчение“, „Его“ (но и други, които ще разпознаем в различните цикли на книгата) търсим измежду десетките прости думи, за да назовем нещата и самия свят, като ги преболедуваме, а „веднъж отгатнати по име, силата им рязко спада / думите загубват ужаса си и се вписват в реда на нещата. / Заемат мястото си в речника, откъдето са били изчезнали“.
Интелигентна и силна поезия, която неминуемо ще има продължение. Очакваме толкова важната да всеки успешен дебют втора книга.