Думи за „Година с тринадесет прозореца“ на Лилия Трифонова
Много добър поетически дебют на Лилия Трифонова (1995, София) през 2019 г., две години след като тя спечели първа награда в раздел „Поезия“ на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ в Шумен, а година по-късно – специалната награда за издаване на книга от същия конкурс. Редактор на стихосбирката е Васил Видински, публикуващ под псевдонима ВБВ. Александър Байтошев е автор на кориците, предпечата и визията на книгата. Книгата беше номинирана в категория „Дебют“ на годишните награди „Перото“ за 2020 г.
Марин Бодаков пише за нея – „книга, в която да разпознаете гнева си, с преливаща ерудиция да отбранявате зъбатата си интровертност“, а редакторката от „Литературен вестник“ Мария Калинова я определя като една от нейните пет книги за 2019 г. с думите: „защото има въображение, което те поднася през стелещи се мъгли, през облаци от прозореца от самолет, затова, че тринадесет прозореца са повече от дванадесет, защото това всъщност е очакване на чудо в края на годината, затова че чудото става реалност, тъгата отминава и е ден, ден първи“.
Концептуално подбрани стихотворения, визиращи биографичното време в лимита на година (а къде е тринайсетият прозорец?). Структурно ето как стоят 28 стихотворения в съдържанието по дялове: „Детски липси (Fundamentum)“, „Антре (Ante)“, „Ин (In)“, „Всеки да се спасява, както може (Post)“, „И други стаи (Vox)“ и един „Послеслов“. Стиховете са пронизани от ерудиция и чувственост едновременно, интровертно организирани, те са „опит да си събера главата: миналото, предпоставките, преживяванията, последствията и гласовете на една такава година“ („Послеслов“). И още два ключа в този „Послеслов“: паралела с Фасбиндеровия „В година с тринадесет луни“ и „Не знам дали се получи, но всяко стихотворение живее и отделен живот, допълнителен. То самостойно е тринадесети прозорец към къща с дванадесет месеца“.
Да проверим дали е така, като надникнем „(през ключалката)“:
… аз съм си писателят, аз съм си актрисата.
Излизат изпод ръцете всеки ден
изписани бели листове на гнева,
един и същи текст с дума различие.
Отлична поезия, преминала през сърцето ѝ. И през нашето.
Лилия Трифонова. Година с тринадесет прозореца. УИ „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2019, 52 с.
Автор: Владимир Шумелов
Прочетете още от автора тук.