Владимир Шумелов за „Дневниците на Ая“ на Яна Станкова

      Коментарите са изключени за Владимир Шумелов за „Дневниците на Ая“ на Яна Станкова

Думи за романа на Яна Станкова „Дневниците на Ая“

Дебютът на Яна Станкова (1980) е роман, наистина лесен за четене, но труден за разказване. Може би защото това е разказ в разказа (първоличен). Разказвачът в случая съдържа и доста автобиографични черти, а те биха могли да бъдат открити и при протагониста. И така: в един обикновен софийски четвъртък, в също толкова обикновен столичен квартал, който все още няма история, младата разказвачка среща своята сестра, изгубена за нея повече от четвърт столетие. Сестра ѝ Ая се появява от нищото и изчезва в нищото, но преди това ѝ оставя изписаните на тетрадки спомени от детските си години до настоящето време. Остава само разказвачката да вмести разказа на Ая и да го рамкира в своя. Прави го толкова естествено и непринудено, че приемаш всичко случило се на страниците на романа – и реално, и приказно-фантазно – за истина, ставаш съпричастен с героите и техните действия. Като в разказ на Мураками. Майсторска работа с езика, показ на ерудиция и тънка женска чувствителност. Нещо като редуциран вариант на Bildungsroman. Този, в рамките на разказа на Ая (не е от А до Я, все пак, но е датиран в голямата си част), продължава от началото на 1987 г. до наши дни.
Животът на една жена от детството до нейната зряла възраст никога не е това, което изглежда. („Жената е странно животно.“) Пълен е с обрати и перипетии, изненади, добро и лошо, любов и раздяла, живот и смърт. Всичко това е на страниците на тази книга, но тя умело ни поднася и характерното в бекграунда на епохите – тази опреди 89-а година и времето на т.нар. Преход. Едната е епохата на Дядо Мраз, куклите, игрите и играчките, празничните манифестации, творческите занимания, училището с другарките, отношенията между децата, първите трепети на сърцата, до времето, когато „кумунизмът“ (или „кумонизмът“) пада. След това са годините на съзряване в една променяща се и динамична епоха; появява се дори стихотворението „Август“ на Борис Христов, грънджът – „Нирвана“, „Пърл Джем“, „Металика“, „Гънс“, първите цигари, първият цикъл, мъжете (Васил, Мишо), забременяването, но и „мама почина“, катастрофата и странни, необясними случки.
Разбира се, това не е животът на Ая от А до Я (но е тази негова част, която е най-важна във всяка биография, после нещата се повтарят), нито събирателен образ на поколението, разкрачено между две епохи. Претенциите на книгите са по-прости: да ни предаде субективният прочит на тези времена през искрените изповедни слова на едно обикновено момиче. Макар че какво означава „обикновено“… Епилогът ми се струва малко изкуствено прикачен.
Книгата получи съпътстваща награда в жанр „Проза“ на Националния конкурс за дебютна книга „Южна пролет“ през 2020 г.

 

Яна Станкова. Дневниците на Ая. Изд. „Хермес“. Пловдив, 2019 г., 127 с. 

Автор: Владимир Шумелов
Прочетете още от автора тук.