Думи за романа на Яна Станкова „Дневниците на Ая“
Дебютът на Яна Станкова (1980) е роман, наистина лесен за четене, но труден за разказване. Може би защото това е разказ в разказа (първоличен). Разказвачът в случая съдържа и доста автобиографични черти, а те биха могли да бъдат открити и при протагониста. И така: в един обикновен софийски четвъртък, в също толкова обикновен столичен квартал, който все още няма история, младата разказвачка среща своята сестра, изгубена за нея повече от четвърт столетие. Сестра ѝ Ая се появява от нищото и изчезва в нищото, но преди това ѝ оставя изписаните на тетрадки спомени от детските си години до настоящето време. Остава само разказвачката да вмести разказа на Ая и да го рамкира в своя. Прави го толкова естествено и непринудено, че приемаш всичко случило се на страниците на романа – и реално, и приказно-фантазно – за истина, ставаш съпричастен с героите и техните действия. Като в разказ на Мураками. Майсторска работа с езика, показ на ерудиция и тънка женска чувствителност. Нещо като редуциран вариант на Bildungsroman. Този, в рамките на разказа на Ая (не е от А до Я, все пак, но е датиран в голямата си част), продължава от началото на 1987 г. до наши дни.
Животът на една жена от детството до нейната зряла възраст никога не е това, което изглежда. („Жената е странно животно.“) Пълен е с обрати и перипетии, изненади, добро и лошо, любов и раздяла, живот и смърт. Всичко това е на страниците на тази книга, но тя умело ни поднася и характерното в бекграунда на епохите – тази опреди 89-а година и времето на т.нар. Преход. Едната е епохата на Дядо Мраз, куклите, игрите и играчките, празничните манифестации, творческите занимания, училището с другарките, отношенията между децата, първите трепети на сърцата, до времето, когато „кумунизмът“ (или „кумонизмът“) пада. След това са годините на съзряване в една променяща се и динамична епоха; появява се дори стихотворението „Август“ на Борис Христов, грънджът – „Нирвана“, „Пърл Джем“, „Металика“, „Гънс“, първите цигари, първият цикъл, мъжете (Васил, Мишо), забременяването, но и „мама почина“, катастрофата и странни, необясними случки.
Разбира се, това не е животът на Ая от А до Я (но е тази негова част, която е най-важна във всяка биография, после нещата се повтарят), нито събирателен образ на поколението, разкрачено между две епохи. Претенциите на книгите са по-прости: да ни предаде субективният прочит на тези времена през искрените изповедни слова на едно обикновено момиче. Макар че какво означава „обикновено“… Епилогът ми се струва малко изкуствено прикачен.
Книгата получи съпътстваща награда в жанр „Проза“ на Националния конкурс за дебютна книга „Южна пролет“ през 2020 г.
Яна Станкова. Дневниците на Ая. Изд. „Хермес“. Пловдив, 2019 г., 127 с.
Автор: Владимир Шумелов
Прочетете още от автора тук.