Владимир Шумелов за „Дъното на Рая“ на Виолета Стайкова

Думи за романа на Виолета Стайкова „Дъното на Рая“

Изненадващо добър дебют в прозата и то в един от епичните ѝ и трудни жанрове – романа. Дебют, осъществен като книжно тяло на 36-годишна възраст, но писан явно продължително и отлежавал достатъчно дълго. На четвърта корица са и думите на романистката: „Докато настъпи моментът книгата ми от електронен файл да се превърне в това, което държите в ръцете си, мина време и цифрите се промениха, но положението и мястото, в което живеем – не!“. Което говори добре за текста и очакванията към него, но не и за родината на авторката.
Роман на съвременна тема, един от многото, появили се в последните две-три десетилетия, и които визират годините на Прехода, преплетени и преминаващи с/от годините на соца. Реалистичен роман, приел похватите на билдунгсромана, социалния роман и др. типове разказ, но в рамките на класическия наратив с третолично повествование и подчертана обективност и кинематографичност, чието действие протича линейно с един недълъг период. Разбира се, неговата четивност (подчертана и от Митко Новков на четвърта корица) може да подведе към мейнстрийма, към определени образци от популярната литература, но това е само привидно. Романът наистина е вълнуващ като тип разказ, който съчетава атрактивното (вж. преходите между отделните части в текста, развитието на конфликтите и характерите, диалога, драматургията в развитието на сюжета и под.) със задълбочения прочит на редица проблеми на модерното (посттоталитарно) общество. Задължително тук бих добавил и бекраунда, който издава добро познаване на материята, която пресъздава авторката (от CV-то: работила като журналист, пиар в предизборни кампании и преводач за едни от най-големите промишлени компании в България).
Бахтин има теза, според която определя романа като сфера за контакт с незавършеното настояще, идеята за среща и преобразуване, ставащи възможни благодарение на текста. Александър Кьосев внася малка поправка в тази теза: „Уловена жива среда и концепция за нея, романът е словесна процедура за превръщане на незавършеното настояще в конципирана действителност“. Дали това има потвърждение изцяло в текста на настоящия роман? Донякъде, защото именно незавършеното настояще ни прави слаби и грешащи, поддаващи се на външното и атрактивното, готовите образци, за сметка на конципираното разбиране и отношение към днешната действителност.
В сюжета на романа тя изглежда по следния начин: в Пролог, три части и филмаджийското „След три години“ (вм. Епилог) е разказана съдбата на една млада и „успяла“ жена Вяра Комнева (в която откриваме общи и допирни точки с биографията на авторката, но това не е автобиографизъм) в течение на недълъг период от време. Млад и „успял“ е и по-младият й приятел Мирослав (Миро), с когото тя се познава от детинство, но той е и по-амбициозен и влюбен в парите. Действието се развива основно в родния град на авторката (и нейните герои) Пловдив, където Миро и Вяра мениджират малка фирма за производство на пластмасови детайли „Пластнекс“. Предстои им подписването на сделка с немски гигант, но едно събитие ги извежда от релси. Преди 7 години Вяра е взела кредитна карта, която не е ползвала, но банката й начислява такси и без уведомление я дава на колекторска фирма. Така тя попада в пипалата на Системата, а формулата „Живеем в такава държава“, повторена нееднократно из романа, заплашва да я унищожи – психически и физически. Все пак решението е морално – решава да се бори, да контролира нещата сама, вместо да се остави на самоокайването и безразличието; тя се опитва да победи системата, а Миро – да я промени.
В действието се намесват и други герои, динамиката му се повишава, паралелно вървят няколко сюжетни нишки, които след време се преплитат. Целта да се покаже колкото може по-голяма панорамна картина на обществено-политическия живот в държавата е постигната в голяма степен, с всички условности на конкретно-историческия момент авторката е успяла да улови типичното, движещите страни и страсти на времето през действията и характерите на героите си. Едни от героите помагат в битката на Вяра със Системата (адвокатите Мартинкова, Протохристов, нейната приятелка писателката-графоманка София, бившата съученичка брокерката Пенделова, учителят Аристидис, г-жа Елени, букмейкърът Нико…), на други тя помага (Маргарина Калимаринска); подобно е положението при съдружникът й Миро – приятелят му Калин, Никола Иванов и брат му, които държат конкурентната на „Пластнекс“ фирма „Шурма“, броят им расте непрекъснато – едни идват, други си отиват, клошари към края опитват да я убият, но остава като рефрен текста, с който започва книгата, че цената на един човешки живот струва 13 долара. Това е реклама към цикъл лекции на проф. Игнат Луков, от когото Вяра е впечатлена и тя се среща с него в началото но Трета част. Икономистът Луков иска да върне мястото на хуманизма и съпричастието в системата на Неолиберализма и той да властва в отношенията между хората, да се върне на хората, да се мисли за тяхното психично здраве. И под. Разбира се, това е една от многото романтични хипотези за промяна на обществото. Но втъкана в художествената тъкан на романа, тя придобива живот и логика, противопоставена на материализма и животинското, завладели днешния свят. Интересно е, че авторката не само констатира житейските факти и художествено мотивира постъпки и действия на героите, но предлага и пътища за решения. Може наистина да звучи романтично и имагинерно, но финалът е именно такъв: след битката за живота си Вяра постъпва в новосъздадената адвокатска кантора по хуманно право „Протохристов и Комнева“. Дори да звучи като оксиморон, именно това е – хуманно право. И един висящ (отворен) финал, три години по-рано – срещата между Миро и Вяра в болницата. Вяра, все пак не приема правилата на фирмените битки, защото те не могат да правят света по-добър, а знае вече, че не можеш да играеш честно една игра, която е с нечестни правила. Както се казва, добрата книга трябва да задава добри въпроси, а не да търси само отговори.
Романът „Дъното на Рая“ в крайна сметка е и един оптимистичен и смел проект, който добре се вписва в инициативата „Книги на смелостта“, на която писателката е член.
И за финал – много добра полиграфия на книгата от изд. „Екрие“ с отлична редакторска и коректорска работа.