Владимир Шумелов за „Издигане“ на Виктор Иванов

Думи за поетическата книга
на Виктор Иванов
„Издигане“

Познавам донякъде стиховете на Виктор Иванов от сп. „Нова асоциална поезия“, където той беше представян като един от „най-силните и обичани“, „най-радикалните му автори“. Там в редакционния екип са и Васил Прасков (редактор на настоящата книга), и Ива Спиридонова (коректор). Искате ли две изречения от т.нар. Манифест на „асоциалните“: „Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции.“ и: „Ние пишем асоциална поезия, за да се самоубием като поети. Ние се отчуждаваме от производителите, работниците и продуктите на изкуството. По този начин спасяваме себе си.“ Те може би донякъде помагат за разбиране на този тип поезия. Други ключове към автора и неговото писане са, разбира се, някои „опорни“ думи в текстовете му. В книгата има едно стихотворение със заглавието „нова асоциална поезия“, където „Буковски“ и „смъртта“ са рамо до рамо. Има и едно „х generation“ (но съгласно класификацията това са хора, родени между 1965 и 1979 г. и както буквално пише в стихотворението „ние сме изгубеното поколение“ (в литературата се среща и под други наименования, като „междинно поколение“, „аналогово поколение“, „поколение 13“, „поколение сандвич“ и др.). Мисля, че поне възрастово поетът не влиза в това поколение, но може би ментално е там някъде. Харесва ми скептицизмът на това поколение и сигурно други неща. Така или иначе дебютът му е наистина донякъде радикален, но заявката на „асоциалните“, че „Издигане“ излиза, за да ни „махне главата“, ми се струва пресилена. Те също съобщават, че поетът е емигрант в Дубай и че „пънкът няма да умре“. Интересен автор и като всеки млад човек – със своите надежди и претенции, а на анонсите на В. Прасков и Ива Спиридонова на 4-та корица можем да гледаме като на всеки подобен текст от всяка книга на 4-та корица. „Издигането при Виктор Иванов не е просто метафора. То е единствената възможна дестинация за него и поезията му“, пише Ина Иванова. А ето и цялото едноименно стихотворение:

издигане

тишината на ръцете ти
е толкова лека
и истинска –

напуска сърцето

за да полети

Наистина е скрита поезия в тишината, но това едва ли е откритие за днешната лирика. А иначе това отглаголно съществително е благодатно като заглавие, откъдето и да го погледнеш (като онова „Възвишение“ на Милен Русков). И авторът го е „експлоатирал“ максимално в трите части на книгата: „Невидимите етажи“, „Дрескод – срязани вени“ и „На юг от себе си“. Да го кажем тривиално – едно пътуване към себе си и навън – нагоре или на юг. Стиховете са в модерния за днешната поезия формат без главни букви и пунктуация, лапидарни, външно напомнящи хайку, обрани от външна метафорика, понякога провокативни и абсурдно-жестоки. Най-употребяваните думи в нея са струва ми се „смърт“, „самота“ „поет“ и „поезия“, но като дебют на млад (асоциален) автор то е обяснимо, трябва да има мрак, отчаяние, суицид, депресия, радикалност, но и Бог, Любов (онази, която познаваме толкова добре, но и другата, която според автора се опитва да представи „в светлината на едно древно и мистично послание, идващо от Бога и в крайна сметка, завръщащо се в него“. Във връзка с това послание – добра корица със снимка на храм, фотографиран от автора Виктор Иванов. Умело композирана стихосбирка, добър финал с „Бог“ и „краят“. Защо ли отнякъде ме връхлетя поезията на Джим Морисън. Ето две парчета на Джим и Виктор със заглавието „Америка“.

АМЕРИКА

Двуполова, ефимерна, щастлива
Скучна
Повърхностна и безвкусна
Обременена от думите
Заложена душа
Странстващи проповедници и Скитници в Делтата
Товарни вагони към небето
Нилски Залез над Нови Орлиънс