Владимир Шумелов за „Когато великани ходеха по земята“ на Мартин Касабов

Думи за белетристичния сборник „Когато великани ходеха по земята“ на Мартин Касабов

Това е наистина различен белетристичен сборник с автор млад човек. Разбира се, бихме употребили думите необичаен и особен, но той просто е различен. Мартин Касабов (1991) е роден и живее в Пловдив, където завършва Пловдивския университет. Работи като книжар, пише кратки разкази, публикувани в списание „Страница“, и рецензии за кино и литература за периодични издания и сайтове с културна насоченост.
Дебютната му белетристична книга включва 42 разказа – истории, в които реално и фикционално съжителстват спокойно, разкази, преплели приказното, притчовото и абсурдното с фантазното, съзнателното и несъзнателното, суровата проза с поезията. Това не е сборник от цикличен тип и въпреки всичко странните му образи и видения са споени в някаква логична рамка и логика на изграждане. Според редактора на книгата Борис Минков „С тази книга Мартин Касабов навлиза в литературата като нов майстор на разказването – убедителен и увлекателен“.
И понеже текстът тип ревю трябва да казва положителни/позитивни неща за своя обект, ето ги: това са разкази, „вдъхновени от творчеството на Дино Будзати, Франц Кафка, Габриел Гарсия Маркес и Джеръм Селинджър (и Итало Калвино, Джани Родари, Ханс Кристиан Андерсен, Етгар Керет, Оскар Уайлд, Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Милан Кундера, Хуан Рулфо, Франц Кафка, Роберт Валзер, Гайто Газданов, Сервантес, Дж.Р.Р. Толкин, К. С. Луис, Джон Ъпдайк, Реймънд Карвър, Рей Бредбъри, Кормак Маккарти, Карл Уве Кнаусгор, едно конкретно старо издание на френски приказки и Библията, разбира се, добавя М. Касабов, а българското влияние е минимизирано до Р. Парушев, М. Русков…). Като добавим това, че в тях е пълно с „охлюви, моряци, джуджета, естествоизпитатели, тайнствени градове, любовни тунели и какво ли още не“ (Б. М., а също героите носят имена като Теос, Джанкарло, Рубе в „Смъртта на моряка“ или Матео, Джовани, Ецио в „Матео и пещерата“, Джак в „Изгубеният град на великаните“, Мишо и Алонсо в „Мишо се запознава с Библията“, Маврелио в „Плащът на Маврелио“, Марко в „Монте Касино“ и пр.), ще добием бегла представа за подобно развихрено въображение, но все пак стъпило здраво на земята, подобно на това в прозата на един друг млад словашки автор Марек Вадас (но не само) в неговите „африкански“ разкази („Лечителят“ и предстоящата да излезе от печат „Лош квартал“). Подобно на разказите на Вадас, които ни пренасят в тропическите гори, бедните села, новите мегаполиси на Африка, на места, където хората до днес живеят с духове, шамани и митични същества, а сънища, илюзии и вълшебства се сливат в реалност, но в основата винаги е човешкият опит, и при М. Касабов наблюдаваме такъв споделен опит и независимо дали е фантасмагоричен или екзотичен, изпитан практически или измислен, този опит е общосподелен и човешки. Хуманизъм, който пронизва прозата и на двамата, независимо как ще бъде определяна тя и дали в нея няма да откриваме черти от магически реализъм или друг -изъм.
Да обобщим, авторът е наясно с опита, който предлага: той може да пробие при много читатели, но може да не стигне до много от тях. И причините не са малко – съчетание на несъчетаеми неща, отказ от социалното и политическото. И подобни. Засега е в началото и има смелост да продължи.
Изданието е дело на „Жанет 45“, проектът е реализиран с финансовата подкрепа на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“, затова няма да говорим за качество и полиграфия. Нещо рядко за белетристични книги, което в случая подсилва нейната различност: великолепни 10 илюстрации на Теодора Николова и отлична корица на Кирил Златков, в съчетание с необичаен за сборник с разкази книжен формат. И накрая – номинация в категория „Дебют“ на литературните награди „Перото“ и Националния център за книгата за 2020 г., съпътстваща награда от конкурса „Южна пролет“, 2020 г.