Владимир Шумелов за „На дъх от лятото“ от Костадин Филипов

Думи за стихосбирката „На дъх от лятото“ от Костадин Филипов

„Трудно е да се изчисли колко много самодейност и колко много любителство мина през главите ни. То какво ли само не е минавало през тези наши глави! Турско робство, фашизъм, тоталитаризъм, сега – митинги и телевизия. Лесно ли е! Години наред много новаци и любители се учеха да бръснат върху тези наши глави!“, пише в „Орници“ Йордан Радичков. Ще кажете, и може би с право, че това наблюдение Радичково по друг повод разбира се, не би се отнасяло за тази книга.
Стихосбирката „На дъх от лятото“ на Костадин Филипов е дебютна за журналист и телевизионен водещ с достатъчна за България известност. Работи на различни позиции в тази кариера повече от четвърт век, но издава стихосбирка чак сега. Разбира се, завършил е „Българска филология“ в Пловдивския университет. Редактор на книгата му е Маргарита Петкова. Изданието е добра работа на „Персей“, а и работата на художничката Мирослава Захариева по корицата и вътрешните страници е перфектна. Сигурен съм, че авторът на това книжно тяло не е трябвало да търси средства за издаване, нито да пише проекти, просто издателят го намира и му предлага. Мрежата, тя е опорната точка. Там се виждат, четат се хората, харесват се. И известният журналист, публикувал преди няколко години поетически неща в Мрежата, го забелязват – известната поетеса и издателят. Това е накратко историята на книгата. Останалото е добър PR по представяния/турнета, интервюта и продажби.
За професионалната критика някакви пара- или метатекстови наблюдения, не би трябвало да имат пряко отношение към качествата на стиховете. Както и такива журналистически „открития“, от които се възхищават изглежда само журналистите (и авторът в амплоато си като такъв), че „стиховете на Костадин Филипов са празник на духа и интелекта, но също и на чувствата. Докосването до поезията му е магия, която превръща читателя във философ, творец и мечтател. Потапя се в слова от нежност, разтваря се в морска пяна и се преражда в утрешния ден с вяра в нова любов“, а „освен от голямата споделена, несподелената и изпепеляваща любов, книгата е вдъхновена и от семантиката на числото 24. Дебютната стихосбирка на Костадин Филипов е събрала 48 стиха (2 по 24) – тънката му и многопластова поезия, през която той пътува като откривател“. Оставете шаблона, но тази наистина културно и донякъде талантливо написана стихосбирка неслучайно е „забелязана“ от Маргарита Петкова – всеки творец харесва тези, които му подражават.
Вдъхновението на стиховете според автора е родено от „изгарящите чувства на човешките вселени, красотата на природата, дори един поглед…“. Стихотворенията не са структурирани в дялове, но в тяхната подредба действително е прокарана една „тънка сюжетна линия“, която градира чувствата от съприкосновението на природата с делничното и бита, раждащо любовта. Сполучливо заглавието на стихосбирката (иначе доста тривиално) е изведено от едноименното стихотворение „На дъх от лятото“, защото именно това е рефренът и поантата в цялостното й внушение: „пробуждането на природата и красотата на празничния пролетен цикъл – от Великден, през Гергьовден, Деня на Св. св. Константин и Елена, та до Еньовден“, според автора, който допълва: „Желанието ми е, когато слушат това стихотворение, хората и затворят очи и да си представят цялата тази пищност, в която с тихи стъпки пристъпва и любовта“.
Основно традиционната в основата си стихотворната техника в книгата е добра: ритмика, интересни рими, по-често сполучлива метафорика, но нерядко и допуснати шаблони и трафарети, които биха могли да се изгладят с редакционна намеса. И това личи най-вече в стихове, в които авторът се е стремил към повече „поетичност“.
И все пак, „любителството/самодейността“, за която Радичков твърди, че е вредна… Случаят с тази стихосбирка е такъв – ако това писане продължи (а без съмнение то ще продължи), има надежда лаизмът да премине в някакъв качествен втори етап (където не се изключва и прозата). Ако се повтори, опитът на „На дъх от лятото“, ще остане на нивото „на дъх от поезията“ и ще продължи да задоволява творческото его на създателя си и това на неговите верни почитатели/фенове.