Владимир Шумелов за „Неизплакани думи“ на Алберт Димитров

Думи за дебютната стихосбирка
на Алберт Димитров
„Неизплакани думи“

Алберт Димитров е от Хасково и „Неизплакани думи“ (издател и печатар „Полиграфюг“, Хасково, без редактор и коректор в карето, корица – Теодора Йорданова) е дебютната му стихосбирка. Тя излиза от печат с подкрепата на Програма за финансиране на младежки дейности на Младежкия център и Община Хасково. Авторът учи журналистика във Виена, преди това стажува като спортен репортер в редакцията на в. „Марица“ и marica.bg. Твърди, че пише любовни стихове (но не само) от времето, когато е бил в 8-9 клас, първоначално с двустишни рими.
Да видим как стоят нещата в дебютното книжно тяло: „Стиховете в книгата са се трупали с годините и са отражение на всяка една емоционална нишка в душата ми“, казва младият поет. Не вярвам, разбира се, и след толкова години четене и писане, че само „любовта към думите“, могат да накарат читателите да „почувстват магията на поезията“, и че в основата на това стои единствено емоцията. Вдъхновено-романтично ми се струва.
В съдържанието има 33 „прекрасни“ стихотворения, излети едно след друго, неоформени в дялове, с различна дължина и тематика, по-скоро засягаща манталитета на днешните млади. Ще цитирам само заглавия, защото те са достатъчно красноречиви: „Стих да пишеш“, „А бързахме да пораснем“, „Математика“, „На път“, „Незнайна“, „Две очи“, „Грешка“, „Хасково“, „Мис Копнеж“, „Любовта е религия“, „Огнище“, „Момичето с главно М“, „На пейка двама“, „Душа“, „Самотата“, „Океан от черна самота“, „Нощни струни“, „Поглед първи“, „Любов какво е“, „Любовта – неземна сила“, „Виена“, „Поетът“… Като добавим съседни и кръстосани рими, които са водещите в направата на стиховете може би заедно с вдъхновилите ги съпътстващите чувства, става ясно защо са тривиални. Тривиалност е точната дума за тях. Просто стихотворни опити, извадени от ученическия тефтер и подредени едно след друго в компютъра. И малко местен патриотизъм. Но явно всичко това е недостатъчно за поетическа книга. Лоша, буквализираща заглавието корица.
Ето за илюстрация втори куплет от последното стихотворение „Поетът“: