Думи за книгата на Олександър Димитров „Ноемврийски балади“
Това е една отлично подготвена за печат поетическа книга и изпълнена на много добро полиграфическо равнище от изд. „2М“ в Стара Загора. Стихосбирката е илюстрирана (само от жени, обяснено в предговора): корицата е дело на Мария Кирилова, а вътрешните илюстрации в отделните ѝ части са на Силвия Петкова, Искра Божкова, Йоан Тодоров и Росица Попова (негови приятели). Книгата се отваря с един предговор, който според мен е донякъде излишен: в него авторът отговаря на въпроси като „Защо се занимавам с поезия?“, „Защо точно „Ноемврийски балади“?“ и „Защо илюстрации от жени?“. И докато първите два са излишни, преди да прочетеш самите стихове, то третият е само любопитен; самите отговори не надграждат поезията, не я контекстуализират, те са обичайните тривиални отговори на подобни въпроси. За да свършим с предговорните думи – авторски благодарности към майката „моята половинка Мария“…
Това са думите на Олександър относно поезията, а думите на „другите“ са в послеписа в края на книгата, озаглавен „Олександър Димитров и Поезията на младите от Града на поетите“. Всъщност този следващ паратекст е статия на Уляна Косева (книгата е първата ѝ работа като съставител и редактор), публикувана в единствения в Ст. Загора сайт за изкуство, култура знание, православие, пътешествия, история „Долап.бг“. Така че със сигурност можем да кажем, че Олександър е излязъл от „Долап“-а (иначе книгата вижда бял свят благодарение освен на „Долап.бг“, и на Държавната опера и Държавния куклен театър в Ст. Загора, както и на няколко спомоществователи). Както повечето млади интелигентни хора с изострена чувствителност/чувственост, Олександър учи в България, където в свободното си време работи на различни позиции в театъра на родния си град, участва и в постановки. Чете много. „Сега е в Германия, там работи, но по-важното е, че е заедно с друго светло същество като него самия. И, разбира се, започва любителското си писане/публикуване в инстаграм и фейсбук. Тук няма да коментиране тази модерна тенденция за „озвучаване“ на поезията (и изобщо изкуството) и доколко този PR е полезен за писането и неговото качество, за да не ни обвинят в ретроградност. Все пак ще цитирам част от репликите на Уляна Косева от послеписа: „Стиховете му са честни, мъжкарски, ясни. Никаква интелектуалщина.“; „Олександър не е посещавал Литературен кръжок, с него не работи никой. За мен като един твърд романтик и стоманен лирик, а също така челичен наивист, най-важното е, че ТОЙ ПИШЕ, че подрежда вълненията си в думи.“ Уляна дори праща стиховете на Олександър на конкурса „Веселин Ханчев“ през 2018 г., но не печели, първата награда е за Мартин К. Илиев от София. От участвалите в конкурса 80 автори, 8 са от Ст. Загора, но и те са без поощрение…
Дотук с мета- и паралитературни отпратки. Структурно стихосбирката е разделена на 6 дяла, с 56 стихотворения. Тематиката е тази, която обикновено вълнува живота на малко над 20-годишните – любов, болка, реалност/действителност, екзистенциални проблеми, наркотици и пр., обгърнати от баладичната нега на ноември – „последният месец от есента, символ на преходността и края на един етап от човешкия живот, а в моя случай – на съзряването ми и навлизането в света на възрастните, съпроводено с мрачни чувства, но и красота като тази на есенните листа по паважите на градските улици“. Авторът обобщава заглавието като „романтичен химн на есента“. Свободният стих, с който борави поетът, в много случаи не надхвърля средното равнище, на много места е тривиализиран като езикова употреба. Има обаче и немалко находки – неочаквани ракурси, добра метафорика, дълбочина на мисълта и чувството, пластика. Това води до идеята, че редакторската работа би могла да бъде по-прецизна, когато се отнася до организацията на поетическия материал в цялостна книга. Смятам, че това би могло да доведе и до по-добър краен резултат.
Олександър Димитров. Ноемврийски балади. Изд. „2М“, Ст. Загора, 2019 г., 82 с.
Автор: Владимир Шумелов
Прочетете още от автора тук.