Владимир Шумелов за „Повече от това“ на Иви Атанасова

      Коментарите са изключени за Владимир Шумелов за „Повече от това“ на Иви Атанасова

Думи за дебютния роман
на Иви Атанасова
„Повече от това“

Ето рекламното клише на авторката към нейния дебютен роман: „Създаването на романа „Повече от това“ бе много вълнуващо преживяване за мен като автор. Едно пътешествие, в което се впуснах без да зная къде ще ме отведе то. Да се превъплътя в различните персонажи, създадени от самата мен, да гледам през техните очи, да чувствам всяка тяхна емоция, да преминавам през метежите на всеки от тях, да плача, да се смея и да обичам със и чрез своите герои. Пред мен се разгърна един различен, непознат и същевременно до болка познат свят, обагрен в пастелни палитри, където съществуват истинското приятелство и любовта, но и егоизмът, страховете и несигурността. Там, където се пресичат те започва не само историята на Василиса Ростова, умна, борбена и доста вироглава млада госпожица, но и историите на останалите герои. Всички те имат своя лична мисия – да осъществят желанията си. Намирам себе си и се изгубвам във всеки от персонажите, защото те са повече от това, което се „вижда“ на пръв поглед.“
Ето и думи на редакторката към това четиво: „… Иви Атанасова не само че надниква в сърцата на своите герои, нещо повече, тя се превръща в техен изследовател. Подобно летежа на семенцата на глухарчето, символ на тази книга, тя самата, със своето ненатрапчиво, ефирно присъствие, разказва за страстта у хората, за нейните върхове и спадове, огън и лед. […] Този роман наистина е „Повече от това“ – повече от една книга, защото е част от поредица, повече от разказ, защото е преживяване, повече от текст, защото е страст. Позволете си да я изживеете!“
Глупаво, префърцунено и лъскаво – като всяка (само)реклама. Ще призная, че не познавам авторката нито от нейни публикации, нито като биографични елементи. Дебютният ѝ роман е огромен и тежък – близо 500 страници, върху които тромаво крета един сюжет към нищото. Ще призная и още нещо – подведох се по началото и го прочетох целия. Мислех, че аналогията на първите 13 глави с краткия роман „Безнадежден случай“ на Греъм Грийн (2005) не е случайна. Грийн описва Мисия за лекуване на прокажени в Конго, лепрозариума – последната спирка на живота. Книгата му е великолепен художествено-философски трактат върху вярата от позицията на агностицизма (колкото и парадоксално за „католика“ Грийн, но не и за „писателя“ Грийн). Но не само. Тя е и превъзходен художествен текст за непознатата Черна Африка от 60-те, за проницателността на големия автор върху глобалните световни проблеми и човешкото страдание; за абсурда на човешкото съществуване в съвременния модерен свят; книга-принос към демитологизирането на претенцията, че сме равни на Бога… Защо пуснах този по-дълъг пасаж от моя стара критическа статия върху романа на Грийн? Защото ето за какво става дума в книгата на Иви: в първите 13 глави екип от „Лекари без градини“ денонощно се труди в център за заразени от малария в малко селце в Чад. Там са и основните герои – Василиса (произхождаща от богаташка фамилия от Санкт Петербург) и нейните приятели медици Светлана и Казимир, вуйчо ѝ Алексей и пациента Олег. От 14 до 120 глава действието се пренася в Санкт Петербург, където героите се завръщат след Африканската мисия и там съдбите им се преплитат. Писане в първо лице (Василиса) и незнайно защо третолично (в някои от главите, засягащи приятеля ѝ Казимир). Досадно женско писане за измислени проблеми и битовизми от гледната точка на новобогаташите руснаци – любов, секс, лутане на Василиса между двама мъже, та до един още по-фалшив финал.
Това е.

 

 

Иви Атанасова. Повече от това. Изд. „Библиотека България“, С., 2020, 491 с. 

Автор: Владимир Шумелов
Прочетете още от автора тук.