Думи за дебютния роман
на Иви Атанасова
„Повече от това“
Ето рекламното клише на авторката към нейния дебютен роман: „Създаването на романа „Повече от това“ бе много вълнуващо преживяване за мен като автор. Едно пътешествие, в което се впуснах без да зная къде ще ме отведе то. Да се превъплътя в различните персонажи, създадени от самата мен, да гледам през техните очи, да чувствам всяка тяхна емоция, да преминавам през метежите на всеки от тях, да плача, да се смея и да обичам със и чрез своите герои. Пред мен се разгърна един различен, непознат и същевременно до болка познат свят, обагрен в пастелни палитри, където съществуват истинското приятелство и любовта, но и егоизмът, страховете и несигурността. Там, където се пресичат те започва не само историята на Василиса Ростова, умна, борбена и доста вироглава млада госпожица, но и историите на останалите герои. Всички те имат своя лична мисия – да осъществят желанията си. Намирам себе си и се изгубвам във всеки от персонажите, защото те са повече от това, което се „вижда“ на пръв поглед.“
Ето и думи на редакторката към това четиво: „… Иви Атанасова не само че надниква в сърцата на своите герои, нещо повече, тя се превръща в техен изследовател. Подобно летежа на семенцата на глухарчето, символ на тази книга, тя самата, със своето ненатрапчиво, ефирно присъствие, разказва за страстта у хората, за нейните върхове и спадове, огън и лед. […] Този роман наистина е „Повече от това“ – повече от една книга, защото е част от поредица, повече от разказ, защото е преживяване, повече от текст, защото е страст. Позволете си да я изживеете!“
Глупаво, префърцунено и лъскаво – като всяка (само)реклама. Ще призная, че не познавам авторката нито от нейни публикации, нито като биографични елементи. Дебютният ѝ роман е огромен и тежък – близо 500 страници, върху които тромаво крета един сюжет към нищото. Ще призная и още нещо – подведох се по началото и го прочетох целия. Мислех, че аналогията на първите 13 глави с краткия роман „Безнадежден случай“ на Греъм Грийн (2005) не е случайна. Грийн описва Мисия за лекуване на прокажени в Конго, лепрозариума – последната спирка на живота. Книгата му е великолепен художествено-философски трактат върху вярата от позицията на агностицизма (колкото и парадоксално за „католика“ Грийн, но не и за „писателя“ Грийн). Но не само. Тя е и превъзходен художествен текст за непознатата Черна Африка от 60-те, за проницателността на големия автор върху глобалните световни проблеми и човешкото страдание; за абсурда на човешкото съществуване в съвременния модерен свят; книга-принос към демитологизирането на претенцията, че сме равни на Бога… Защо пуснах този по-дълъг пасаж от моя стара критическа статия върху романа на Грийн? Защото ето за какво става дума в книгата на Иви: в първите 13 глави екип от „Лекари без градини“ денонощно се труди в център за заразени от малария в малко селце в Чад. Там са и основните герои – Василиса (произхождаща от богаташка фамилия от Санкт Петербург) и нейните приятели медици Светлана и Казимир, вуйчо ѝ Алексей и пациента Олег. От 14 до 120 глава действието се пренася в Санкт Петербург, където героите се завръщат след Африканската мисия и там съдбите им се преплитат. Писане в първо лице (Василиса) и незнайно защо третолично (в някои от главите, засягащи приятеля ѝ Казимир). Досадно женско писане за измислени проблеми и битовизми от гледната точка на новобогаташите руснаци – любов, секс, лутане на Василиса между двама мъже, та до един още по-фалшив финал.
Това е.
Иви Атанасова. Повече от това. Изд. „Библиотека България“, С., 2020, 491 с.
Автор: Владимир Шумелов
Прочетете още от автора тук.