Думи за „Рамене и самоти“ на Боряна Богданова
Дебютната стихосбирка на Боряна Богданова (1990, София) грабва веднага вниманието със стилна и претенциозна направа на корицата (художник – Капка Кънева). Чрез играта на шрифта и думите четем буквалното заглавие „Рамене и самоти“, но през италик виждаме „Мен и ти“. Рисунката е на къща в червено (като огряна от немилостивото слънце) с отворени врати и прозорци, къща, която някой е напуснал. Отлична презентация на стиховете на четвърта корица от Ива Колева, Ива Спиридонова (редактор на книгата) и Симеон Аспарухов. 81 стихотворения са структурирани в следните дялове: „Аз бях“, „Всичките светии“, „От любовта в минало време“, предхождани от интрото „Анатомия на сблъсъка“. Всъщност това интро е единственото в книгата, издържано в класически кръстосано римуван стих и нормална пунктуация. Останалите стихове са постмодерната стилистика, без пунктуация и само с малки букви. То изпълнява и ролята на програмно – какво остава у лирическия герой след сблъсъка и раздялата с любимия. Боряна Богданова е от активните публикуващи в сп. „Нова асоциална поезия“ и този обмен на идеи, мотиви, менталност и манифестни правила сякаш личи в ред стихове. Заедно с това личи и непринудената ѝ ерудиция от привидно хаотичната подборката на автори, които чете, но тези напластявания са вторични, почти невидими.
В стихосбирката има много мъдрост, дълбочина на смисъла, които се появяват при всяка житейска и творческа рекапитулация („пъпна връв“, „отрицателен“), а целият първи цикъл „Аз бях“ поема тези „вдишани страхове“ от „симптомите на края“. Мотивът за самотата е важен, но по-важен е въпросът за „цялата ни борба“: „това значи ли че аз я спечелих“ („срещу годините“). Център на втория цикъл „Всичките светии“ е едноименното стихотворение (вж. корицата) – то метафоризира самотата по кафкиански. Но тук е и тъгата (по георгигосподиновски) („мерни единици“, „съдържание“), тук е оня плавен преход на времето през сезоните, незначителностите на живота и случващото се „междувременно“ в клаустрофобичната „рамка на живота“, която сами избираме. Третият цикъл „От любовта в минало време“ би трябвало да звучи носталгично, миналото винаги предполага това. Изповедността на тази поезия също. Заедно с това изследването на промените от минало към настояще, преминава през едно състояние, което най-добре е експлицирано в заглавието на стихотворението „душата свиква по-бавно от тялото“. Да не забравяме – основният въпрос тук е въпросът за любовта, а в тази последна част на книгата тя наистина е онази празна къща, която е опразнена от любов. Въпреки това животът продължава („без нас“), „от любовта в минало време“ е затворено в скоби, а „новата Ви фактура от преди заедно до след него / е на стойност повече от всички тишини“.
Сполучлива първа книга на Боряна, която трябва да се чете бавно. Като всяка двупластова книга с талантлива поезия.
Боряна Богданова. Рамене и самоти. Изд. „Библиотека България“, С., 2019, 96 с.
Автор: Владимир Шумелов
Прочетете още от автора тук.