ВРЕМЕТО Е МАТРЬОШКА
Когато съм отегчена от настоящето,
сплитам на плитка годините,
после се катеря по тях до върха
на престъплението да бъда себе си,
каквато вече съм била.
Всичко изглежда безкрайно
под ъгъла на носталгията.
Това е времето на първите неща,
усещане, че всичко е пред теб.
Посягам да се върна назад,
но времето е матрьошка:
по-голямото не може да се побере в по-малкото.
Ако наистина искаш да се върнеш,
ще трябва да се разглобиш,
да махнеш части от себе си.
Но кой би искал това, сепвам се,
и се шмугвам в сегашното време.
Прочетете още от Габриела Манова тук.