***
Знаеш ли как се забравя някой,
който отказва да те забрави?
С писма в папка „Неизпратени“ –
или чернови, глупости, все тая.
Измисляш причини да се върнеш
или да не се върнеш. Зависи
от настроението. Пушиш и зъзнеш
дълго пред вратата. Правиш списъци.
Ние остаряваме безмилостно,
някой ден душите ни ще изпълзят
от черупките. Нашето общо минало
е само залог за невъзможното бъдеще.
Чакаш бог от машината, знак и подсещане,
даваш си шанс да продължиш, без да вярваш.
И това е съобщение в мрака на небитието,
но аз така или иначе не се надявам.
Прочетете още от Габриела Манова тук.