ХРОНИКА НА ПТИЦАТА ОТ ПАРКА „ЗАИМОВ“
Тази стая сякаш никога не е била размествана.
Нищо тук не се променя, нищо не помръдва.
Вещите събират спомени – дано минат теста
на времето. На моето закономерно тръгване.
Всичко тук остава същото – утеха за зрението,
което отслабва. Така слепешката откривам
чертежи за живота, който не следвам,
бъдеще, което ще загине в планиране.
Някой ден ще съм бръчките по лицето си,
ненаучените уроци, изкуствените си зъби,
загубата на смелост, патерицата до вратата,
нещата, от които постоянно се срамувам.
И все пак тук сънувам себе си като дете,
което чака бъдещето да се върне.
Освен когато заблудена птица нощем
променя честотата на съня ми.
Прочетете още от Габриела Манова тук.