Данаиил Хармс
Даниил Хармс (литературен псевдоним на Даниил Иванович Ювачёв) е руски (съветски) писател, поет и драматург, абсурдист, един от най-ярките представители на руския авангард от началото на ХХ век.
Роден е на 30 декември (17 декември стар стил) 1905 г. в Санкт Петербург. В края на 20-те години е един от основателите на авангардната поетическа група „Обединение за реално изкуство“ (ОБЭРИУ). В началото на 30-те години Хармс е изселен в Куркс заради обвинение в антисъветска дейност. През 1941 г. е арестуван за „пораженчески изказвания“, но успява да избегне смъртната присъда, симулирайки шизофрения.
На 2 февруари 1942 г. Хармс умира от глад в психиатрия по време на блокадата на Ленинград (съветското име на Санкт Петербург).
Реабилитиран е посмъртно през 1956 г., но дълго време произведенията му не се публикуват в СССР.
ЗВЪНИ – ЛЕТИ
(логиката на безкрайното небитие)
I
Ето че и къщата полетя.
Ето че и кучето полетя.
Ето че и сънят полетя.
Ето че и градината полетя.
Конят полетя.
Банята полетя.
Балонът полетя.
Ето че и камъкът полетя.
Ето че и пънът полетя.
Ето че и мигът полетя.
Ето че и кръгът полетя.
Къщата лети.
Майката лети.
Градината лети.
Часовете да летят.
Ръката да лети.
Орлите да летят.
Копието да лети.
И конят да лети.
И къщата да лети.
И точката да лети.
Челото лети.
Гръдта лети.
Коремът лети.
Ох, задръжте – ухото лети!
Ох, задръжте – носът лети!
Ох, монаси, устата лети!
II
Къщата звъни.
Водата звъни.
Камък наоколо звъни.
Книга наоколо звъни.
Майката, и синът, и градината звънят.
А. звъни.
Б. звъни.
ТОВА лети и ТОВА звъни.
Челото звъни и лети.
Гръдта звъни и лети.
Хей, монаси, устата звъни.
Хей, монаси, челото лети.
Какво лети, но не звъни?
Звънът лети и звъни.
ТАМ лети и звъни.
Хей, монаси! Ние летим!
Хей, монаси! Ние ще летим!
Ние ще летим и ТАМ летим.
Хей, монаси! Ние звъним!
Ние звъним и ТАМ ще звъним.
1930
МОЛИТВА ПРЕДИ СЪН
Господи, посред бял ден
мързел ме обзе.
Позволи ми да легна и заспя, Господи,
и докато спя ме изпълни, Господи,
със Силата Твоя.
Желая много да зная,
но не книгите и не хората ще ми кажат това.
Само Ти ме просвети, Господи,
чрез стиховете мои.
Събуди ме силен за битка със значенията,
бърз във управлението на думите
и усърден в прославата на името на Бога
во веки веков.
28 март 1931 в 7 часа вечерта
* * *
Боже, запази ме съсредоточен в правилния път.
Напрягай мислите ми и изпълни душата ми със радост.
Избави ме, Боже, от леност, от падение и мечтаене.
Марсово Поле, 13 май 1935
* * *
Господи, нахрани ме с тялото Твое,
за да се събуди в мен жаждата за движението Твое.
Господи, напои ме с кръвта Твоя,
за да възкръсне в мен силата на стихосложението мое.
Марсово Поле, 13 май 1935
* * *
Господи, събуди в душата ми пламъка Твой.
Освети ме, Господи, със слънцето Твое.
Разпръсни златен пясък в нозете ми,
за да вървя по чист път до Твоя Дом.
Възнагради ме, Господи, с Твоето Слово,
за да гърми, възхвалявайки Твоя Чертог.
Обърни, Господи, коловоза на живота ми,
за да се движи локомотивът на моята мощ.
Освободи, Господи, спирачките на моето вдъхновение.
Упокой ме, Господи,
и напои сърцето ми от извора на Твоите дивни Слова.
Марсово Поле, 13 май 1935
ПЕСЕН
Ние ще склопим очи,
Хора! Хора!
Ние ще отворим очи,
Воини! Воини!
Издигнете ни над водата,
Ангели! Ангели!
Потопете врага под водата,
Демони! Демони!
Ние склопихме очи,
Хора! Хора!
Ние отворихме очи,
Воини! Воини!
Дайте ни сила да полетим над водата,
Птици! Птици!
Дайте ни храброст да умрем под водата,
Риби! Риби!
1935
* * *
Ето, дъжд се изля,
Времето спря.
Часовникът бие безпомощно.
Растѝ, трева, на теб не ти е нужно време.
Дух Божий, говорѝ. На Теб не са ти нужни думи.
12 август 1937
СМЪРТТА НА ДИВИЯ ВОИН
Часовникът цъка,
Часовникът цъка,
Прах лети над света.
В градовете пеят,
В градовете пеят.
В пустините пясък звъни.
През реката,
През реката
Копие лети свистейки.
Дивакът падна,
Дивакът падна
И спи, със амулет блестейки.
Като лека пáра,
Като лека пáра
Душата му лети.
И в слънцето-кълбо,
И в слънцето-кълбо
Забива се, със коси шумолейки.
Четиристотин воини,
Четиристотин воини,
Мигайки, заплашват небето.
Съпругата на убития,
Съпругата на убития
Откъртва парче камък.
И скрива убития,
И скрива убития
Под камъка откъртен, в пясък.
Четиристотин воини,
Четиристотин воини
Четиристотин дена мълчат.
Четиристотин дена,
Четиристотин дена
Над мъртвия часовникът не цъка.
27 юни 1938
* * *
Как страшно се стапят нашите сили,
как страшно се стапят нашите сили,
но Бог чува молбите ни,
но Бог чува молбите ни,
и ненадейно слиза Бог,
и ненадейно слиза Бог при нас.
Как страшно се стапят нашите сили,
как страшно!
как страшно!
как страшно се стапят нашите сили,
но Бог чува молбите ни,
но Бог чува молбите ни,
и ненадейно слиза Бог,
и ненадейно слиза Бог при нас.
1937 – 1938
Автопортрет на Данаиил Хармс.
Подбор и превод от руски език: Роман Кисьов
Още от Роман Кисьов тук.