///НОЙ
дядо ми подари
пишеща машина
и хартиена лодка
оттогава досега
мастиленият език
на тази машина
облизва бавно
белите стени
мислите подгизват
от слюнката
и изтичат
през белия шум
запищял в ушите ми
в образуваните локви
измивам ръцете, очите си
така и не се научих
да правя хартиени лодки и
вече няма кой да ме научи
сядам да потъна
в потопа на мислите си.
Прочетете още от Денис Нуф тук.