ТРЯБВА ДА СПИМ ВЕЧЕ
сред синия кристален въздух
ледът на вчерашната милувка
се пропуква
сред чистите ни чаршафи
белият сън на сърната
препуска през снежните поля
на кратката памет.
заедно тръгваме да я догоним,
да я питаме защо е толкова бяло
наоколо препускат полудели
снежинки от замръзнали сълзи
някой там горе плаче и
няма кой да го утеши,
да потупа тежкото му рамо
и чашата му да напълни.
не искам да заспива този ден,
в който ти на пръсти влезе
в живота ми.
Прочетете още от Денис Нуф тук.