Денис Олегов е роден през 1998 г. Автор е на сборника „Колелото на историята“ (2017) и на стихосбирките – „Римодрасканици“ (2014), „Раздвоението на една душа“ (2014) и „Ледена жар“ (2016). Негови стихове и разкази са публикувани в сборниците „Manu propria“, „Абсент“ и „Содружество“, в изданията „Нова социална поезия“, „Иначе писано“, „Нова асоциална поезия“, „Литературен свят“. Има награди от литературните конкурси „Солени ветрове“ (2015), „Непознати улици“ (2015), „Златен явор“ (2016), „Млад поет – Костинброд“ (2017, 2018), „Копнеж за растящо творчество“ (2017), конкурс за поезия „Никола Вапцаров“ (2018), „Небесни меридиани“ (2018).Съосновател и първи председател на клуб „Отвъд кориците“. Работи като журналист.
***
По крива пътека на края на зимата
потегля последен пейзажът на времето.
Разтварят кристали във мраморни мимики
престари стрелките неспирни на тленното.
Валежи разяждат далечните фотоси,
където проблясват искрящите младости.
Жалебна въздишка; съзнателно можел си
летене да бъдеш в свободното падане!
Но ето: вечерно камбаната в екота
напомня за пътя към края на нишата.
Угасват в очите огньовете трепетни:
помахваш за сбогом и сливаш се с нищото.
потегля последен пейзажът на времето.
Разтварят кристали във мраморни мимики
престари стрелките неспирни на тленното.
Валежи разяждат далечните фотоси,
където проблясват искрящите младости.
Жалебна въздишка; съзнателно можел си
летене да бъдеш в свободното падане!
Но ето: вечерно камбаната в екота
напомня за пътя към края на нишата.
Угасват в очите огньовете трепетни:
помахваш за сбогом и сливаш се с нищото.