***
малката църква в планинското селце
където съм кръщавана тихомълком
сега приема само мъртъвци
стените са варосани
очукани
паянтови
досущ като ръцете на свещеника
и грохнал като тях
е входът към небесното
дори и кръстът ми изглежда изморен
посреща смъртта всеки ден
а някога в коритото за кръщенета
се къпеше с децата
чийто плач е толкова различен
от този при изпращането на мъртвеца
Прочете още от Диана Димитрова.