***
умирам постоянно
като снежинките върху палтото на скитник
попивам в материята проядена от молци
усещам зловонието на плътта
стичам се бавно по десния ръкав
прокапвам в пластмасова чаша с разреден спирт
потъвам до дъното
после беззъба уста ме поглъща
и в корема на скитника
постоянното умиране губи смисъл
защото там се умира наистина
Прочете още от Диана Димитрова.