До живот и обратно
До телефона чакащ
Плачещ за предния ден
Се чудиш къде е била
Къде си бил къде още
Може да потърсиш
В пустошта сред боровете
В канавките по пътя
Нечия глава непроговорила
Нечия ръка неподадена
Под сребърните звезди
Под златния дъжд под
И над светлините
Загасващи преди да
Те намеря преди дъжда
Там на хълма сред
Мъх и водни лапички
От избягало от огъня коте
Сега пред прозореца
Неотворен стоя и чакам
Капките чакам нощта
Която не идва както
И утрото не идва нищо
Не идва ти не идваш
И усмивката ми расте
Скрита в растящата брада
Сянката на самолет
Премина и огрят от фаса
Тържествено обявявам
Че играя тази игра
По най-добрия начин
На който ти ме научи.
Прочетете още от Дилян Еленков тук.