туптящото сърце
не е което е
ще е което ще бъде
малки туптящи сърца
жалки в болката си
следи които никой
не ще проследи
ала грешката е моя: болка?
нима знаеш какво е,
нима знаеш какво е
обратното на това?
жалки туптящи сърца
сочат без посока
сочат без път
пътят не е това
което беше което
други извървяха
непосочени, недокоснати
измолени малки богове
в малките часове
знаещи, че това не е краят
не е началото
поколения посредствена плазма
кокал, огризващ края си
мърша в мършата
коленичило пиршество
продаващо се
тишина в тишината
задушеният
вик в миналото
измолен в бъдеще едва ли
малките са още по-малки
големите още по-големи
може би прегърнати
може би не
огънят е един топлината
една
неподадена ръка
малки кървящи сърца
недокоснати.
Прочетете още от Дилян Еленков тук.