Жан Жьоне
Родил се е под авантюристичния знак на Стрелеца, на 19 декември 1910 г. в Париж. Баща му е неизвестен, а майка му, Камий Жьоне, наричала себе си „гувернантка”, го изоставила преди да навърши една година. През 1919 г. родила още едно момче, което починало от грип.
На 30 юли 1911 г. малкият Жан бил предаден за отглеждане в семейството на занаятчията Рение от градчето Алини-он-Морван. По-късно Жьоне ще опише това живописно френско градче в романа си „Божията майка на цветята”.
Строгото католическо възпитание няма да му попречи едва десетгодишен да започне да краде пари от приемните си родители. С тях той купувал сладкиши и ги раздавал на децата от квартала. Записали го да учи в печатарско училище, но след две седмици избягал с намерението да замине за Египет или Америка. Директорът на училището отбелязал в своя отчет „женствения вид” и „съмнителния интелект” на ученика Жан Жьоне. Социалната дирекция, занимаваща се със съдбата на момчето, още две години го препращала в разни семейства и благотворителни дружества. Резултатът бил винаги един и същ: кражби и бягства!
През април на 1925 г. Жан Жьоне попаднал в дома на слепия композитор Рьоне дьо Бюксей. Там получил първите си уроци по поезия и стихосложение. Но през октомври на същата година го прибрали в детски дом за „присвояване на чужди пари”. Диагнозата на детския психиатър била: „известна степен на дебилност и умствена нестабилност”. Без да завърши пълния курс на лечение, Жьоне отново избягал. През март 1926 г. влязъл за първи път в затвора. Три месеца в единична килия, освобождаване през юни, а през юли – нов арест. На 2 септември съдът го изпратил в поправителен лагер в Метрей. Двете години и половина в този ад, където той е по „парадоксален начин щастлив”, са решаващото събитие в неговата младост, а може би и в целия му живот.
Осемнайсетгодишен Жьоне се записва като доброволец в армията и попада в Бейрут. С малки прекъсвания служи в армията около шест години, докато накрая дезертира. На 18 юни 1936 г. предприема голямо пътуване из Европа. За една година изминава пешком осем и половина хиляди километра. В Чехия в течение на пет месеца дава уроци по френски език на дъщерята на един пражки лекар, Ана Блох – единствената жена, която ще обича през живота си. После пресича отново пеш Германия и се прибира в Париж.
На 6 септември 1937 се открива нова страница в биографията му, изпълнена с арести за кражби, главно из магазини и книжарници за антикварна литература. По това време Жьоне е арестуван много пъти и именно в през тези периоди започва да се занимава с литература. В затвора той започва да пише „Божията майка на цветята” и поемата „Осъденият на смърт”, която издава със свои средства в тираж от сто екземпляра.
По време на един от „свободните” си периоди се запознава с Жан Кокто, който е първият, оценил таланта на новата литературна звезда. Със секретаря на Кокто, Пол Морийен, на 1 май 1943 г. той сключва първия си договор за издаване на книга – за романа „Чудото на розата”. През същия месец ще бъде арестуван отново заради кражбата на екземпляр от книгата на Пол Верлен „Галантни празници”. За процеса Жан Кокто му наема един от големите парижки адвокати и самият той излиза с реч в съда, в която определя подсъдимия като „един от най-значителните съвременни френски писатели”.
На 19 август 1944 г. в боевете за освобождението на Париж загива Жан Декарнен, млад комунист и любовник на Жьоне. Месец след това писателят започва работа над пиесата „Погребални тържества”, посветена на паметта му. Пиесата е публикувана през март 1945 г., когато авторът вече работи над „Куерел от Брест”, неговия втори роман, издаден през 1947 г. с илюстрации от Кокто. През 1981 г. романът е екранизиран от големия немски режисьор Райнер Вернер Фасбиндер и се оказва последната му работа за киното.
Първата и най-известната от пиесите на драматурга Жан Жьоне е „Слугините” – поставя я прочутият Луи Жуве на сцената на парижкия театър „Атенеум”, откъдето ще поеме триумфалния си път по световните сцени. Жьоне постепенно се превръща в мода. Голямото издателство „Галимар” решава да публикува пълното събрание на неговите съчинения и поръчва на Жан Пол Сартр да напише предговора. Сартр написва цели 690 страници и от „Галимар” ги отпечатват като том първи от изданието, което е озаглавено „Свети Жьоне, комедиант и мъченик”!
„Ти и Сартр, – казва той веднъж на Кокто, – ме превърнахте в статуя. Но аз съм нещо друго!”. В търсене на нови впечатления и усещания, в желанието си да се отдалечи от своите почитатели, започнали вече да му досаждат и да го нервират, Жан Жьоне се отправя на ново пътешествие, заедно с нов любовник – до Италия, Германия, Алжир и Мароко.
Към литературата, по-точно към театъра, той ще се върне през 1955 г. Четирите му пиеси – „Строг надзор”, „Балконът”, „Негрите” и „Параваните” са написани на един дъх и окончателно му запазват мястото сред класиците в театъра на Абсурда (до Йожен Йонеско, Самюел Бекет, Борис Виан, Артюр Адамов). При Жьоне „абсурдното” идва преди всичко от неговата душевна нагласа – на омраза, презрение, желание за мъст от страна на една дълбоко религиозна натура спрямо обществото и неговите традиции, норми, морал. Това е и бунтът на изоставеното самотно дете, прекарало години в изправителен дом, понесло раните на скитничеството и затвора.
През същата, 1955, г. започва най-трагичният роман в живота му – с цирковия акробат Абдала. Жьоне му помага в спектаклите – като осветител, грижи се за костюмите и грима. След четири години Абдала пада от купола на цирка и остава инвалид. По това време Жьоне е в зенита на славата си като писател и драматург, но през февруари 1961 г. съобщава на приятелите си, че се отказва от литературата и театъра. През следващите 25 години той не написва нищо ново.
През тези години смъртта постоянно преследва Жьоне – Абдала е открит с прерязани вени в квартирата си, година след това, в автомобилна катастрофа загива Джеки Маглиа, син на един от приятелите на Жьоне, красавец, протеже на писателя През март 1967 г., в състояние на дълбока депресия, се самоубива литературният му агент, Бернар Фрехтман. През декември 1967 г. Жан Жьоне тръгва на пътешествие до Далечния изток: Япония, Индия, Пакистан, Тайланд. Бурните събития от май на 1968 г. го заварват в Мароко. На 30 май той публикува първата си политическа статия в „Le Nouvel Observateur” – „Любовниците на Ленин”, в която пише в защита на лидера на студентското движение Даниел Кон-Бендит. От този момент политиката започва да го вълнува. След три месеца, Жьоне е в Щатите и взема участие в демонстрация против войната във Виетнам.
През юли 1968 г. в Бразилия Жьоне написва своя прочут текст в защита на черните американци, като предговор към затворническия дневник на Джордж Джексън. А на 20 октомври, по покана на палестински бунтовници, заминава за техен лагер в Йордания и остава там за шест месеца. По време на четвъртото си посещение в тази страна Жьоне е арестуван от местните власти и екстрадиран от Йордания. Получава забрана за посещения в Йордания и САЩ.
През 1973 г. прави опити да работи за киното като сценарист, но не успява. Политическата му дейност е свързана със скандали. През 1977 г. в „Монд” излиза негова статия за немските червени бригади, която предизвиква бурни полемики. След този скандал в продължение на две години е принуден да замълчи.
През май 1979 г. открива, че има рак в гърлото. Според лекарите му остава малко живот. През септември 1982 г. той отново посещава Близкия изток – през нощта на 16 срещу 17 септември, по време на погромите срещу палестинските лагери в Бейрут, като свидетел на трагедията, той отново хваща перото и написва своята най-силна политическа статия „Четири часа в Шатил”.
Жан Жьоне умира на 15 април 1986 г. в Париж. На 25 април, според последната му воля, е погребан в малкото испанско гробище в Лараш, Мароко. Гробището е върху скала над морето. От едната страна е местният затвор, а от другата – публичният дом.
Парадоксът, който би доставил голямо удоволствие на писателя, е в това, че за него, крадеца, прекарал немалко част от живота си по затворите, министърът на културата на Франция Жак Ланг казва в словото си по телевизията:
„Жан Жьоне беше символ на свободата.“.
Автор: Огнян Стамболиев