Зимна вечер с Петра
Чета ѝ „Божествено“ на Акош Дьорфи.
Бягаше нагоре, гледах подире му
Един бог, който се страхува.
Погледна ме сериозно и насмешливо:
последният стих ѝ се бе сторил банален.
Не е, рекох. Боговете не изпитват страх.
То е като задръстванията след празници, каза.
Всички знаят, че другите ще тръгнат по-рано,
за да ги избегнат. И тръгват по-рано с мисълта,
че са единствени.
Прочетете още от Екатерина Григорова тук.