Екатерина Григорова: „Зимна вечер с Петра“

Зимна вечер с Петра

Чета ѝ „Божествено“ на Акош Дьорфи.

Бягаше нагоре, гледах подире му
Един бог, който се страхува.

Погледна ме сериозно и насмешливо:
последният стих ѝ се бе сторил банален.
Не е, рекох. Боговете не изпитват страх.

То е като задръстванията след празници, каза.
Всички знаят, че другите ще тръгнат по-рано,
за да ги избегнат. И тръгват по-рано с мисълта,
че са единствени.

 

Прочетете още от Екатерина Григорова тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *