НАБЛЮДЕНИЯ
Окото вижда без да ще,
слухът не чака да го моля…
Уилям Уърдсуърт
Дядо иронизираше баба
като повтаряше последните ѝ думи,
имитирайки първо недоволството ѝ,
а после още веднъж същото с равен глас.
Например тя казва:
„Сега като си изял, вдигни си чинията.“
„Вдигни си чинията, ей, вдигни си чинията“,
и ѝ се усмихваше сладко, защото изваждаше
цигара от джоба си.
Баба прекъсваше дядовата идилия,
гледайки така втренчено устата му,
че ни обземаше съмнение за ченето му,
дали наистина няма да падне или нещо такова –
което застрашаваше ситостта на деня.
Тя сякаш казваше без думи:
„Не е лошо да си затваряш устата.“
А после сигурна в победата си, смигваше на нас,
докато се обръщаше към него:
„Виж, даже децата ти се смеят.“
И: „Ти сам си стана смешен.“
Той поемаше щафетата
и всичко започваше отначало.
Бяха царе на детронирането,
то се вижда до ден днешен.
До ден днешен, ей-ей.
Прочетете още от Екатерина Григорова тук.