След Неруда
Когато останах сама,
добих смелост да се страхувам.
Разбрах какво са страхът и гневът,
и колко свирепа е била тази обич,
която нямаше какво да защити,
а имаше какво да губи.
Това ме подсеща за чичо Първан
(oт корена до върха все същият
безупречен спомен).
Той беше планинар докрай,
но никога в планината не мисля за него.
И ме подсеща за оная картина с твърде
истински крави, покрай която Неруда написа:
Така се случва с красотата.
Прочетете още от Екатерина Григорова тук.