Елена Ташева: „откакто помолих за безсмъртие…“

***

откакто помолих за безсмъртие
минаха сто и двайсет години
на площада пред селската кръчма
вече пристъпват само дузина
от последния щастлив гроздобер
са минали
поне петнайсет слънцестоения
ароматът на сушен пипер го има само в четири къщи
в цялата околия
разхождам се
вечно млад и си мисля
че ако знаех колко тежи
да си вечен
щях да поискам
внезапна смърт

 

Прочетете още от Елена Ташева тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *