***
И ще го видиш, казват.
Измежду всички.
Ще свети на идване и ще остава.
Измежду всички – него ще помниш.
И ще остава. И без да е молен.
Ще го познаеш, казват, по слънцето.
По луната, разпръсната из косите.
Дето ще капе от пръстите и ще прегръща.
И ще приспива.
Тихо и свято.
Ще го видиш, казват,
и ще го чуеш.
Любовта се познава зад ъгъла.
Ще го чуеш и ще си спомниш,
че насън си го слушала да ти говори.
Измежду хиляди други на улицата.
Той само ще свети към тебе.
Взимай го и го кръщавай.
Той е в тебе и ти си във него.
Ще го видиш, казват.
Ще знаеш,
че и по-друг път си го виждала.
Без да знаеш, че тоя път иде
май че отнякъде в горе-то
и че сте слезли, без спомени.
Голи.
Ще го видиш, казват,
очи има
всеки за своето, според деня си.
Сетивата не знаят лъжи да приказват.
През душата улавяй кое е и кое не е.
Ще го видиш, казват.
Ще знаеш.
Че е Той. Между всички.
И всякога.
Постави на сърцето ухото си.
И послушай я.
Песента на съдбата.
Прочетете още от Златина Василева тук.