СУША
Градът е застинал във прашно очакване
на някаква скука, различна от снощната.
Провиква се някой към някого някъде.
Задушно, протяжно и нескопосано.
Омръзват си хората – бримки на времето.
Превръщат се в сива безмълвна мъгла.
Умората тихо разприда с вретеното,
в косите ни сплитайки кост от тъга.
Молитва за дъжд наизуст ще науча.
По челото пот ме избива от студ.
Градът е бездомно уплашено куче,
жадно за топка, легло и уют.
Прочетете още от Златина Василева тук.