Златина Василева: „СУША“

      Коментарите са изключени за Златина Василева: „СУША“

СУША

Градът е застинал във прашно очакване
на някаква скука, различна от снощната.
Провиква се някой към някого някъде.
Задушно, протяжно и нескопосано.

Омръзват си хората – бримки на времето.
Превръщат се в сива безмълвна мъгла.
Умората тихо разприда с вретеното,
в косите ни сплитайки кост от тъга.

Молитва за дъжд наизуст ще науча.
По челото пот ме избива от студ.
Градът е бездомно уплашено куче,
жадно за топка, легло и уют.

 

Прочетете още от Златина Василева тук.