***
Може би
загубеното „може би“
е на дъното на някой шкаф, заключен с
обещания.
В джоба ми търкаля се бележка,
почти празна,
но достатъчна да разбера защо
„може би“ още някъде живее.
Затрупано е с малки боклучета и стене.
Да го измъкна и изчистя,
че да заблести и в неделя следобед
да ме прониже
с меч.
Прочетете още от Зорница Иванова тук.