Зорница Иванова: „Разбираш ли естеството…“

***

Разбираш ли естеството на измамата?
Че прежда разтъкана е из епидермиса, втълпен е
порив към привидното себепознаване.

Сами не можем да докосваме тайния си плод,
изгниваща красива забраненост.
С показалец плахо нишката си хващаме и дърпаме
по малко,
разкривайки единствено, че в нас са засадени

чуждите цветя.

 

***

Бързо, бързо,
докато обирам дюлите в градината ти
и те пръскам в очите
с чешмяна вода. Тичам на пръсти,
хлъзгам се по пода в чуждите пантофи,
изобщо правя само
беля след белята, надсмивам се.

Докато динята се стича по крайчеца на устните
и жегата е струйка по челото,
бързо, бързо,
точно тогава влюбваме се.

 

***

Дори да извървиш абсолютно същия път,
с кошница в ръката, с подготовка и устрем,
няма да набереш моите цветя, вече ги откъснах.
Тръгни някъде встрани, колкото и да се плашат
нозете ти от неизследвани бодли,
от не съвсем зелената трева и от студена почва.
Иди
и после разкажи ми, ей така без повод,
ей така ще се самопогали по косата вдъхновението.

 

Прочетете още от Зорница Иванова тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *