***
Разбираш ли естеството на измамата?
Че прежда разтъкана е из епидермиса, втълпен е
порив към привидното себепознаване.
Сами не можем да докосваме тайния си плод,
изгниваща красива забраненост.
С показалец плахо нишката си хващаме и дърпаме
по малко,
разкривайки единствено, че в нас са засадени
чуждите цветя.
***
Бързо, бързо,
докато обирам дюлите в градината ти
и те пръскам в очите
с чешмяна вода. Тичам на пръсти,
хлъзгам се по пода в чуждите пантофи,
изобщо правя само
беля след белята, надсмивам се.
Докато динята се стича по крайчеца на устните
и жегата е струйка по челото,
бързо, бързо,
точно тогава влюбваме се.
***
Дори да извървиш абсолютно същия път,
с кошница в ръката, с подготовка и устрем,
няма да набереш моите цветя, вече ги откъснах.
Тръгни някъде встрани, колкото и да се плашат
нозете ти от неизследвани бодли,
от не съвсем зелената трева и от студена почва.
Иди
и после разкажи ми, ей така без повод,
ей така ще се самопогали по косата вдъхновението.
Прочетете още от Зорница Иванова тук.