ТАНГО
Тази вечер
ще слушаме стари танга.
Уморих се от чалга и рап.
Старомодно?
Като нашата стара тъга.
Като топлия вълнен чорап.
Ние с теб
вероятно сме хубава гледка:
сребърна брошка
на ревера протрит на града.
Но къде ли е моята стара жилетка?
Но къде ли е моята черна брада?
И защо ли така
нарушавам познатия ритъм?
Две напред, после крачка назад…
Още колко всеобщи беди ще изпитаме,
колко радости, гадости, глад?
Да танцуваме.
В тази квартална бирария,
както някога – помниш ли? – там…
Оцеляхме до днес.
Оцеля и България.
От която все пак ме е срам…
Прочетете още от Иван Вълев тук.