Иван Вълев

Иван Вълев е автор на десет поетични книги, както и на една книга с проза. Завършва „Полска филология” в Софийскии университет „Св. Климент Охридски” и превежда от полски поезия и проза. Роден е през 1942 г. в с. Стрелци, но от детските си години (1956 г.) живее в Пловдив. Работил е в няколко културни институции в града, като най-дълго време е бил редактор в издателство „Христо Г. Данов” и преподавател по теория на превода в ПУ „Паисий Хилендарски”. Бил е и директор на Българския културен институт във Варшава.
За стихосбирките си „Скорост” и „Пътят на птиците” получава наградата „Пловдив”. Най-добрите му творби са събрани в антологичната книга „Високата трева” (2007 г.) , издадена от ИК „Жанет 45”. Издава още стихосбирките „Любовна лирика” и „Лошо време” (ИК „Хермес”). Популярни са някои песни, създадени по негови стихове („Лятото”, изпълнявана от Пламен Ставрев и наградена на конкурса „Бургас и морето”, „Нито ден е, нито вечер” и „Обещания”, изпълнявани от Тони Димитрова).
Стихове на Иван Вълев са превеждани и публикувани в антологии на руски, полски, немски, унгарски и чешки. През 2014 г. му е връчен „Орфеев венец” от организаторите на „Пловдив чете”.
Превеждал е класици на полската поезия като Ян Кохановски, Адам Мицкевич, Ярослав Ивашкевич, а също и известни съвременни поети и прозаици. За преводаческата си дейност получава полско държавно отличие „Заслужил за полската култура”, а за превода на лириката на Ян Кохановски – годишната награда (1985 г.) на Съюза на преводачите в България.