Terza Sofia
Последната птица тепърва излиташе
от твоя балкон. Аз погледнах, видях
как острите покриви режат от Витоша
парчета, а долу е бедност и прах.
Работници карат с количката лафове
и плавно ги пускат. Наляво от тях
дървото се буди, превръща се в Дафне
и хуква назад – да се върне при Феб.
Не помня кой беше го казал, но прав е:
навсякъде всичко прилича на теб.
И всичко умира от смях, че живее –
животът е весел вертеп,
обаче не казвай на никой къде е.
Адресът от вчера за днес не важи.
Последната птица дано не пропее,
та тайно животът да продължи.
Прочетете още от Иван Ланджев тук.